Topic: ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Въпрос за детето ми

Дата: 23.03.2012 | Вложил: Владислава

Здравейте! Имам син на 2г. и 4 месеца и моето притеснение е, че не иска да общува с деца - на неговата и по- големи дори възраст, притеснителен е. Бих казала, че изпитва и страх от близостта с тях. Когато се приближи дете до него започва да трепери, търси ме, гушка се и ако сме на детска площадка иска да си тръгваме. Изпитва притеснение и когато сме с други хора. На есента мисля да го давам на градина и незная как да му обесня, че има нужда да играе с деца като него. Сега трябва да направя нещо, а не в последния момент да се чудя как да се успокояваме. Повечето хора ми казват малък е, добре, но аз имам едно притеснение и се обръщам към вас за съвет. Не мога да го заведа на лекар! Веднъж направим ли преглед без значение при кой лекар е, втори път не иска да влиза дори и в сградата. Препоръчаха ни нагревки на синусите, които не можем да направим, защото целия се тресе от страх, рев, пищяне, вкопчва се в мен и стиска колкото сила има. Съвсем скоро една вечер около 2 часа вечерта се стресна (може би е сънувал нещо) и се започна с един рев - "там има буба мамо, има буба" - само това повтаряше и заспахме след два часа и то в другата стая. Извесно време не искаше да влиза в тази стая, но все още като види муха целия започва да се тресе. Детето е много любопитно, лъчезарно и любознателно стига да не се притеснява и страхува.
Моля Ви за съвет и Ви благодаря предварително!

Ре: Въпрос за детето ми

Дата: 26.03.2012 | Вложил: Радка Цонкова

Здравейте, повечето деца до 3 годишната си възраст са в по-засилена връзка с майката. До колкото разбирам, трудно прави с други контакт, най-вероятно се чувства по-спокойно само с вас. След навършване на 3 години вече е добре детето да има възможност за повече самостоятелност и повече общуване с връстници, което ще е нужно за развитието му. Ако този срам и страх продължи, може да потърсите консултация от колега специалист, който ще може да ви помогне като се срещнете на живо и види самото поведение на детето. А сега можете да продължавате опитите за контакти с други деца, като разбира се не е добре да се насилва детето, би трябвало то само да прояви активност към другите деца, но пък вие от своя страна да му предоставяте места, където има негови връстници. Там все пак има динамика между децата и това може да го активира. Също така е добре, ако имате възможност вкъщи да каните свои близки с деца на неговата възраст и да им създавате място за игра, така че то да разбере, че след като родителите са преценили, че тези хора могат да бъдат в защитеното му място, не е толкова "страшно", а освен това детето свиква с повече динамика и вкъщи. Важно е и да се знае дали няма и свръхобгрижване или тревожност от ваша страна, тъй като такова поведение от страна на родителите, обикновено кара децата да предпочитат подобно индивидуално поведение, а пък навън другите деца не си отделят чак талкова внимание и така детето се чувства отхвърлено, защото си мисли че не му обръщат достатъчно внимание. А при тревожните родители, детето чувства света страшен, тъй като родителите смятат че ще му се случи нещо лошо, например ще се разболее, ще вдигне висока температура, ще падне и така самото дете започва да възприема всичко застрашаващо.
Можете да разказвате приказки които да имат сюжет, подобен на случващото се с вашето дете, децата много по-добре възприемат ново поведение през героите от приказките.

Желая ви успех! Ако поведението на детето продължи можете пак да ми пишете.

Съвет за добър специалист

Дата: 16.11.2011 | Вложил: Николина

Сина ми е на 1г и 3 месеца, според педиатърката му, е нормален, но поради това, че аз и той (той яде 1-2 пъти месечно) не ядем месо, смята че поведението се дължи на недостига на витамин В12. Разликата в поведенивто му е че е спокоен, занимава се сам, гледа телевизия НО върти гумите на колата- бутва я само в игра с мен. Потупва предметите с върха на пръстите си, без да вземе играчката в ръка и да я разгледа. Играчки с дупка, мушва пръст и ги клати. Нищо не слага сам в устата си. Не се обръща всеки път на името си. Не се заиграва с други деца, но е спокоен около тях. Доскоро нямах притеснения но искам да го прегледа специялист! Иначе е усмихнат, отговаря на усмивка, разбира думи когато му говоря но не имитира звуците а си повтаря та-та или да-да-да. Няма твърди изпражнения, изхожда се 2,3 до 5 пъти, често са "кашави" което е характерно за никнещи зъби. Понеже още го кърмя, повечето ядения са пасирани.

Ре: Съвет за добър специалист

Дата: 20.02.2012 | Вложил: Радка Цонкова

Здравейте, до колкото разбирам вие сте притеснена за развитието на детето си, добре е да направите консултация с психолог от вашия град и да обсъдите малко по-подробно случая, също така, той ще има възможност да наблюдава и поведението на детето.

проблеми

Дата: 10.10.2011 | Вложил: майка на юноша

Здравейте,имам син на 17 г.Изключително съм разтревожена от неговото поведение и отношение към всичко което го заобикаля.Винаги съм имала добра комуникация с него,но
Нещата които ми споделя ,понякога ме карат да изпитвам страх за живота му.Миналата година
закъсняваше за час ,не учеше и логично сега отново е в същия клас.
Моля ,за съвет какво да направя да изчакам или да търся професионална помощ.
Предварително Ви благодаря!

Ре: проблеми

Дата: 04.11.2011 | Вложил: Радка Цонкова

Здравейте, това, че имате добра комуникация е за поздравление, явно имате много добър подход към сина ви, особено в тази възраст. Може би, ако ми пишете малко повече, за това какво ви споделя ще даде повече ясното, за това какво се случва със сина ви. Пишете, ако е възможно и кое ви кара да се страхувате за живота му, какво от неговите изказвания ви е насочило в тази посока.

въпрос за детето ми

Дата: 25.07.2011 | Вложил: заинтерисована майка

Здравейте, сигурно е доста трудно да ми дадете отговор , без да сте видяли и контактували с детенцето ми...но надявам се поне да ме упътите.Имам 2 деца проблема е с голямото което е на 6 годинки и половина, проблема се състои в това че..пред хората и в училище е кротък и в къщи изразходва енергията си....като непрекъснато се разхожда и говори, и другото което е че проявява агресия когато нещо му се забрани или не желае да направи нещо започва да крещи и да се хвърля по пода или да удря.
Опитвали сме и с добро и лошо но не постигаме ефект...той казва в прав текст че само нас не слуша , с баби и дядовци няма проблем. Напоследък дори не можем да говорим нормално а той все пак е на 6 , не ми се мисли какво ще бъде след 4-5 години.
Какво е вашето мнение, предварително благодаря

Ре: въпрос за детето ми

Дата: 25.07.2011 | Вложил: Радка Цонкова

Здравейте,
в детската градина децата започват да се научават на спазването на правила и продължават да се учат на това и в първи клас. Учителите представляват голям авторитет за децата, е поне повечето от тях. Може би именно поради това там детето се държи сдържано.
Тъй като сте обичливи родители, за което ви поздравявам, най-вероятно се стремите да обръщате повече внимание на детето ви от колкото е необходимо и то вече е свикнало да прави нещата така както иска.
Напълно възможно е самите кризи които прави детето, да са зов за внимание. И колкото повече се е обръща внимание на кризите, толково по-доволно е остава детето. По принцип такова поведение цели именно това. Виждайки, че хората около него започват да се фокусират върху него, независимо дали са притеснени какво става, то започва да чувства успех. Още повече вижда, че възрастните губят контрол над ситуацията, което е допълнителен успех. Ето защо в такива моменти възрастният трябва да се овладее и да се опита да погледне "отстрани" на ситуацията и да се опита да реагира хладнокръвно колкото и да е трудно. Когато детето изпадне в подобна криза трябва да се опитаме да не му обръщаме внимание, разбира се трябва да се види дали няма да се нарани - тогава е редно да се намесим. Когато детето на няколко пъти види, че методът му не действа е възможно да засили временно симптомите на кризата, но това ще е временно, ако успеете да устоите на изпитанието и запазвате владеенето на контрол над тези ситуации, детето много бързо ще разбере, че така няма да постигне желанията си. Много е важно след като отшумява всяка една криза да се разговаря с детето и да се пита какво всъщност се случило с него и какво е искало. Трябва да му се обяснят общоприетите форми за постигане на желанията, добре е и да разбере, че не всички желания се сбъдват. Могат да се приложат наказания и награди. Като наказанията не са физически, а елементарни.
Хубаво е детето да може да се справя и само в някои ситуации и не винаги да получава внимание от родителите си, така то ще си оформи една добра самооценка, ще се чувства силен когато се справя сам с някои трудности и ще знае, че родителите му не живеят само заради него, а уважават и собствените си потребности.


Поздрави:
Радка Цонкова

Психологичен запек

Дата: 21.05.2011 | Вложил: Петкова

Здравейте!
Имам син на 3г.и 4мес.,който страда от психологичен запек вече от 1г. и половина.Можете ли да ни помогнете в преодоляването на страха от акането(започна от сцепване на дупето при твърди изпражнения и оттам детето се стиска докато няма накъде повече).
Надявам се да намерим изход от проблема.

Ре: Психологичен запек

Дата: 26.05.2011 | Вложил: Здравейте

До колкото разбирам, вашият син има причина да се страхува от ходенето до тоалетна - лош опит от миналото. По принцип когато има такъв случай в миналото, детето трудно се откъсва от него и същевременно се фиксира върху проблема. Родителите от своя страна също съзнателно или подсъзнателно правят подобна фиксация върху проблема на детето и имат определени очаквания, че той ще се разреши или пък че напротив, ще се повтаря. Това детето го усеща и напрежението в него нараства когато дойде момента за тоалетната. И всъщност става невъзможно отпускане на мускулатурата когато детето е тревожно.
От друга страна е добре да се провери дали този акт не е някакъв апел на детето за внимание, за да разреши нещо за себе си, което не му харесва и не може да го изрази по друг начин. Възможно е да се опитате да разкажете някаква приказка на детето, която да е свързана с подобен проблем, децата лесно се преживяват през героите в приказките и по-лесно възприемат промяна на поведението чрез приказка. Ако прецените, че се задълбочава проблема можете да се консултирате със специалист психолог от вашия град.

Поздрави: Радка Цонкова

<< 1 | 2 | 3 | 4 >>

Да се вложи нов материал