ЗАЕКВАНЕ - ТЕРАПЕВТИЧНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ КЪМ ДТЦ "СЛЪНЧИЦЕ"

В специално разработената програма за терапия на заекването могат да участват деца и възрастни. Участие в разработването на тази програма имат логопеди, детски психолози, психотерапевти. Съчетанието на логопедични техники и психотерапевтични подходи, арт терапевтични техники, хипотерапия,  работа с родители, дава изключително добри резултати. Особено внимание се отделя на чувствата на клиента и страховете, свързани с начина му на  говорене. Част от програмата е работа върху повишаване на самооценката на клиента със заекване, тъй като в голям процент от случаите, тя е занижена. Прилагат се автогенни тренинги, демонстрират се техники за релаксация от специално обучени специалисти. Част от програмата се провежда в изключително релаксиращата сензорна стая, която има силно успокояващ ефект.

При завършване на програмата, с преценка на специалистити, част от клиентите могат да участват в групова терапия, с методи на когнитивно-поведенческа психотерапия.

 

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Заекването – един от най-сложните речеви дефекти

Заекването е един от най-сложните речеви дефект, който се определя като нарушение на темпо – ритмичната организация на речта от спазматичен тип. Още от древността привлича вниманието. Учени като Хипократ, Авицена, Аристотел и др. Го свързват с цегтрални и периферни по характерпричини. В началото на 20 век се оформя мнението за сложния психофизиологически характер на нарушението. Според автори като Гутцман, Кузмал основни са причините от физиологичен тип. Според други – А. Коен, Хр. Лагузен, определяща е ролята на психологическите фактори, като физиологичните са само тяхно следствие. През 50-те години на 20 век заекването се обвързва с учението за неврозите и се приема за симптом или особена форма на невроза.

Основно място се отделя на нарушеното взаимодействие между нервните процеси в мозъчната кора, следствие на което е нарушената координация на речевите движения и спазмите в мускулите на  говорните органи.

Според Левина заекването е речево недоразвитие с основно нарушена комуникативна функция на речта.

Няма установена ясна причина, която да е в основата на заекването. Има изобилие от теории и хипотези, които най-често се смята, че заекването се причинява от множество фактори.

Неврологически аспекти

При някои неврофизиологични изследвания се наблюдават определени неврологични нарушения. По време на говорене при заекващите се наблюдава засилена активност в дясното мозъчно полукълбо. При незаекващи активността преобладава в лявата хелисфера. Не е ясно дали това представлява абнормална хемисферна  доминантност, резултат от аномалии в речевите зони на лявото полукълбо или необичайна активност в дясното полукълбо не е свързана със страха, безпокойството или др. емоции, които заекващите свързват с процеса на говорене. Потвърдено е, че по време на речта при заекващите се наблюдава сравнително по-ниска активност на централномозъчните структори, отговарящи за обработката на слуховата информация. Според някои учени е налице неспособност да се интегрират слуховите и соматичните процеси при говорене.

Досега обаче всичките изследвания са проведени при възрастни и не е ясно дали подобни явления се наблюдават и при деца.

Генетични фактори

Твърди се, че се наблюдава корелация между заекването и някои гени, но досега наличието на генетична причина или педразположение не е категорично доказано. В многожество изследвания се посочват примери на широко разнространение в определени семейства, но не е ясно дали причините са от генетичен или от социален характер.

Стресът и свързаните с него промени

Под влиянието на стреса човешкия глас се променя. Обикносено това води до увеличаване на тоналната височина. В условията на стрес хората говорят по-бързо, повтарят думи или фрази, включват в речта си повече междуметия /ах, ъ-ъ-ъ, ех/. Това е т. нар. „нормална неплавност”. Според изследвания средно между 0 и 4% от речта на заекващите е с нарушена плавност, и то при проста задача за назоваване на цветове.

Заекването възниква между 3 и 5-годишна възраст. При него е нарушена плавността на речта от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Нарушени са темпа и ритъма на речта. Има и признаци, които не се изразяват в повторения – това е напрежението. Речевото напрежение е винаги съпътстващо проблема и сериозен признак, че нещата не се случват както трябва. Когато опитите за говорене водят до напрягане, впоследствие се появява и проблем в социалното представяне на детето. Осъзнавайки поблема, то трудно представя себе си в своята и още по-трудно в непозната среда. Характерно за този вид нарушение е и липсата на зрителен контакт, отново свързано с напрежението и притеснението.

Разпространението на заекването варира между 2 и 3%. Смята се, че е по-широко разпространено сред бялата раса, отколкото сред жълтата, повече сред лица от мъжки пол, отколкото сред тези от женски пол. Около 2 пъти по-голям е броя на лицата, при които са се проявили нарушуния на плавността на речта в ранна детска възраст, но в последствие стшумели. Наблюдават се също и разлики в степента на разпространение на заекването сред различните култури и народи.

Заекването е вид невроза. Тя може да се дължи на наследственост, стрес,уплаха, емоционално напрежение. С времето заекването може са де съпровожда от непроизволни движения, плачливост, лесно изморяване, нощно напикаване, необщителност и враждебност.

Има няколко вида заекване, в зависимост от това, дали е наследствено обусловена, дали има ограниченонарушение или е психо травма. Най-честите прояви са поради психо травма.

В последните години се отделят 2 вида заекване – невротично и неврозоподобно, които са с различна етиология и динамика. Невротичното е с рязко начало, най-често в периода около 3-5 години и е при деца с добро речево развитие, но с неуравновесен тип нервна система. Основните причини са от психо-социален характер. Неврозоподобното демонстрира постепенно начало и съвпада с появата на първите изречения, а езиково – речевото развитие е забавено. Най-често причините са от органичен произход.

В други случаи заекването е начин на децата да „накажат” родителите си. Техен протест срещу амбивалентно отношение, прекалено властни и амбициозни родители.

Заекването се предизвиква основно от две причини:

-         силен стрес;

-         затруднение в обработката на информация.

В първия случай заекването се появява след период на нормално за възраста речево развитие. Отключващ фактор е стресова ситуация. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, събеседника; самия заекващ осъзнава отлично поблема, което води до притеснение, понякога до отказ от говорене.

Известно е, че едни ситуации провокират усилване на заекването, докато други способстват за редуцирането му. Пеенето, шепненето, дъвченето водят до чувствително редуциране или изчезване на заекването, докато ситуации като разговор по телефона, разговор с непознат или с човек от противоположния пол водят до чувствително усилване интензивността на заекването.

Във втория случаи – затруднение в обработка на информацията, речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях да са с непълен и неразбран състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се появява постепенно, като силата му варира значително – от пълна липса на блокажи до честата им поява на всяка произнесена дума.

Обособяват се две групи фактори на заекване – предразполагащи и стимулиращи. Към първите се отнасят наследствено-конституционални особености, като обремененост, невротични заболявания на родителите, дородови и родови поражения на ЦНС,недоразвитие на моториката, нарушение в базисните емоционални структури.

Към стимулиращите фактори спадатанатомо – физиологически, като мозъчни травми и болести на нервната система; психо – социални, като уплаха, стрес, хронични психични травми, семейни комфликти, императивно възпитание, непълноценно речево развитие или повишени изисквания към речта в ранна детска възраст.

При заекванетосе наблюдават спазми/блокажи на говорната мускулатура, които могат да бъдат локализирани в един или няколко отдела на говорния апарат: дихателния, гласообразуващия и артикулационния, т. е. по локализация те са дихателни, гласови и артикулационни. По форма спазмите са клонически (м-м- мама)и тонически (ма-ма-мама).

При спазми на дихателната мускулатураособено важна е правилно проведена дихателна гимнастика, водеща до нормализиране на нарушеното дишане и премахване на общото напрежение. При спазми на гласовата мускулатура терапията води до укрепване на тонуса на гласните връзки и оттам до намаляване на спазматичнатаим готовност. Спор буди локализацията на спазмите в артикулационната мускулатура. Все повече се налага мнението, че това не е тип заекване, а говорна диспраксия и спазмите не са предизвикани от промяна на мусколния тонус, а на резултат от нарушена способност за възпроизвеждане позата на съответния звук. В терапията на този вид нарушение е от изключителна важност зрителната опора, т. е. зрителния контрол върху собственото звукопроизношение.

Ранни белези на заекването:

Първите белези могат да се проявят още между 18 и 24 – ти месец, когато детето започва да образува първите си изречения. Тези прояви могат да бъдат обезпокоителни за родителите, но те са често срещани и нормални за периода. В този случаи е важен деликатния и внимателен подход към детето.

Симптомите на заекванетосе разделят на физиологически и психологически. Към първите се отнасят речевите спазминарушения на соматичното здраве на ЦНС, нарушения в общата и речева моторика. Психологическите са страх от говорене /логофобия/, запъвания и повторения в речта, феномен на фиксация върху дефекта.

Детето може да заеква няколко седмици или няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спонтанно. За повечето деца, при които се е появявало преди 5 год.; заекването отшумява без да е наложителна намесата на логопед.

В предучилищна и училищна възраст заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира уменията си за комуникация. Ако заекването продължи до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема и това го смущава. Съучениците и приятелите могат  да обръщат внимание на това и дори да го дразнят. В такива случаи е необходимо да се проведе разговор с учителите на детето и със съучениците, като учителите също трябва да намалят до колкото е възможно стресовите ситуации за детето.

Ранните години от живота на всеки човек притежават властта да залагат психични модели, които определят до голяма степен развитието на целия последващ живот на индивида. В случаите на ранно появило се заекване, въздействието на този синдром върху живота на развиващото се дете е огромно, като залаганите вследствие на присъствието му когнитивни схеми проникват дълбоко в несъзнаваното на личността. Влияние оказват и най-значимите авторитети в живота на детето – родителите, които чрез собствените си личностови характеристики въздействат върху развиващия се индивид. Тези важни фигури могат да бъдат и служителите в домовете за сираци, бавачките, роднините и др. Важна роля в процеса на изграждане на основните личностови характеристики, модели на когнитивни и афективни реакции и интеракции изиграват и сублингите /брат, сестра/, преподавателите, приятелите и др.

Недостатъчно проучена сфера в психологията на развитието представлява въздействието на различни психически и соматични заболявания, синдроми, невротични растройства върху ранното развитие на детеот и сформирането на психичната му матрица. Мнението е, че всяко заболяване представлява уникален и мощно въздействащ ингредиент, аналогичен по сила и значение на споменатите вече авторитетни фигури.

Речта в човешкия живот притежава неимоверна важност във всички сфери от социалния бит. Блокирането й през ранните години от заекването се преживява от детето несъзнавано като присъствието на мощен авторитет, реална същност – говорния му дефект. Този авторитет е винаги в него – той е неумолим, наранявящ го ежедневно и играещ си с личността на малкия човек. Този авторитет е непредвидим – появява се и изчезва ненадейно. Присъствието на заекването в ранните години на детето създава в развиващия се индивид един немалък кластър от дълбоко гравирани несъзнавани психо-емоционални /когнитивно – афективни/ схеми ментални несъзнавани модели, матрици, които подпрагово дирижират съдбата на заекващата личност.

Джефри Йънг, създателят на „схема фокусирана когнитивно поведенческа терапия”, разработва схеми, за да охарактеризира модела на личността на заекващия индивид. Представените по-долу схеми принадлежат на домейна „Свръхбдителност и потискане”, сформиран от свръхизискващ, ригиден и потискащ родителски стил. Аналог на този родителски стил в случая се явява синдромът на заекването.

→ схема негативизъм/песимизъм

Често продължителното действие на заекването върху цялостния живот на личността води до установяване на трайни песимистична нагласа и визия за живота и конкретните обстоятелства през сивите очила на негативизма. Заекващите постоянно преживяват от невъзможността да се изрази в едно общество зависещо изцяло от вербалността. Заекващия е в непрекъснат досег с разочарованието от себе си с комфликта между естествено си желание да изрази красиво, ясно и на време потока на мисълта си и невъзможността си да го направи с вината от това, че не е достатъчно силен и способен за да владее словесността си. Заекващия ежедневно преживява недоволството от несъвършенството на наложената от проблема му социална роля, от обективните проблеми, които тази роля му създава, както и от вътрешно психично – субективните травми, които наложената роля му причинява. Тъй като залагането на тези схеми протича през ранните години, когато най-често се инициира присъствието на заекването ва живота на носителя му, дълбочината на проникване на въпросните ментални установки в несъзнаваната част от психиката на човека е огромна. Детето на притежава способността за психичен самоконтрол на възрастния. Няма способностто да трансформира наложения му от заекването тежък дистрес. Заекването „депресира” съзнанието на детето и вплитащ  в самата основа на крехкото му съзнание тежки психични компоненти на страха, срама и вината. Въпросните процеси водят до сформиране на дълбоко залажен песимистичен комплекс, който в последствие бива проектиран в широк кръг от сфери на живота на вече зрелия заекващ индивид. Когнитивната схема на песимизма и негативизма рефлектира емоционално в хронична тревожност и нерешителност.

→ схема емоционално потискане и емоционално лишение

Заекващия индивид всячески се стреми да контролира говора си, да избягва моментите на заекване или като мълчи в повечето от ситуациите или като заменя думите си – цената, която той заплаща за това е огромно то вътрешно напрежение, трупано от постоянното блокиране на естествената му изява. Заекващият изпитва неистов страх от загуба на контрол над нещата и понеже перфекционазмът му постоянно се срива във връзка с говора, той се намира в непрекъсната ситуация на вътрешен конфликт, от който най-често се спасява в поведението на отбягване на речевите ситуации. Напрежението натрупано от неизразения гняв и агресия, които се превръща в автоагресията на вината, напрежение от потискането на позитивните чувства като радост, сексуалност, спонтанност и игривост, което води до превръщането им в тъжна болка от липсата на чувствата и нуждите си. Заекващия често вярва, че е лишен от вниманието, емпатията, топлината, приятелството, разбирането, изслушването, подкрепата и взаимността на другите.

→ схема безмилостни стандарти /перфекционизъм/ свръхкритичност

Когато детето осъзнае, че то е различно от другите деца и не успява да говори като тях, то започва несъзнавано да се стреми да направи всичко възможно, за да задоволи изискванията, поставени от трудностите в говора му. То преживява себе си като различно от останалите деца, стреми се да бъде като тях и полага усилия да говори като тях. Детето се опитва да бъде силно, да се бори с блоковете си, но не успява. В него се сформира несъзнавано правило,че трябва да се стреми да живее според изключително високите стандарти, поведение и представяне пред другите, обикновено за да избегне критиката им. В детето се образува разбирането, че не е достатъчно добро и съвършено и затова заеква. То започва да се стреми към перфекционизъм, към това да се представи най-добре. В основата на това стои желанието му да говори добре – едно желание, соето рядко бива задоволено, но което се проектира като перфекционизъм във всяка една житейска сфера, високи стандарти и свръх критичност към себе си и другите. Тази несъзнавана схема води до значими дисфункции в преживяването на удоволствие, умението за релаксация и спонтанност, самочувствието, чувството за задоволство при постижение, устяновяването на хармонични връски.

→ схема на наказване

Заекващите се явяват дългогодишна жертва на своя „агресор” – заекването. То е безмилостен потисник, непреклонен тиранин, неотстъпващ и пред най-големите болки и страдания, причинявани от него на „жертвата” му – заекващия човек. През годините на мъчително емоционално потискане, негативизъм и перфекционизъм, носителят на дисфлоентна реч несъзнавано се индентифицира с агресора си и става носител на неговите качества. При мнозинз от заекващите съзнателно или не съществува вярването, че самите те, както и хората трябва да бъдат жестоко наказвани когато сгрешат. Годините на преживявано тежко афективно потискане и сформираните от него психични комплексии комфликтисе проектират като тенденция за гняв, нетолерантност, жестокост и нетърпеливост към онези (включително себе си), които не успяват да се вместятв очакванията и стандартите (които са нереалистично високи).

Следващите схеми принадлежат на домейн ”Разединеност и отхвърленост”

→ схема недоверие/злоупотреба

В заекващия още в ранните му години се образува дихотомията „аз”и „моето заекване”, като въпросното „аз” в съзнанието на заекващия е различно от образа на заекващ индивид, изклщчва заекването от себепредстсвите си и се стреми да дисоциира „моето заекване” възможно най-далеч. Колкото повече заекващия успява да дисоциира заекването си (в несъзнателната част на психиката си) от представата за себе си, т. е. колкото повече се бори срещу него и не приема себе си като заекващ, толкова повече заекването расте и атакува личността от неуязвимата си несъзнавана позиция на изтласкан неприеман психичен комплекс. Така капсолирания психичен комплекс „заекване” се преживява като реален итрапсихичен авторитет, объркващ живота на заекващия. Съзнателно или не заекващия преживява заекването си като всесилен господар, който злоупотребява с него, унижава го пред собствените му представи за съвършенство и пред силната му зависимост от общественото мнение, контролира грубо живота му, като се наслаждава на провалите, които причинява. Тази схема на „недоверие и злоуотреба” се проектира в социалните взаимоотношения, като чувството, че другите вредят предумишлено или че заекващия е жертва на незаслужено пренебрежение. Той има убеждение дълбоко в съзнанието си, че винаги е мамен и без късмет.

→ схема дефектност/срам

Заекващият е свръх сензитивен към критика, отхвърляне и обвиняване, тъй като всяка проява на тези действия ряско задействат усещането му за дефектност и срам. Той постоянно се сравнява с другите  и е несигурен при тяхното присъствие, защото по този начин препотвърждава убуждението си за дефектност. Заекващия изпитва силен срам от заекването си, срам от това , което е.

→ схема социална изолация/очуждаване

В резултат на гореизброените когнитивни схеми, заекващия често изпитва субективно чувство, че е сам, че е лишен от нормално пълноценно общуване и контакти. Възможно е обективната житейска ситуация на даден конкретен заекващ действително да бъде такава. Причината в подобна ситуация обаче не са „лошите други”, а убеждението за дефект, срам, страх, вина, перфекционизъм, емоционално потискане, които не му позволяват да се включи адекватно в груповия и социален живот.

→ схема провал

Перфекционизъм и твърде високите стандарти на заекващия го карат да приема речевата си специфика на заекване като провал. Това усещане има свойството да бъде заложено кота устойчив несъзнаван психичен комплекс, когнитивна схема, която следвайки естествения процес на проекция в ежедневието се проявява като страх от провал в повечето житейски области. Причините за наличието на чувството за провал са неуспешните опити за контрол над речевата функция.

→ схема търсене на одобрение и признание

Човекът е колективно същество. В условията на социални взаимодействия получаването на обратна връзка и търсенето на адекватна такава, са сормални продукти на социални контакти. Когато обаче търсенето на одобрение и признание стане прекомерно, а желанието за вместване в стандартите за сметка на развитието на сигурна и истинска връска със себе си надделее, такъв стремеж се превръща в патология. Самочувствието на заекващия често зависи от реакциите на другите вместо от собствените му преценки.

Четирите двойки схеми под ключовата схема на емочионално неприемане са успоредно свързани и се пораждат взаимозависимо. Стрелките в схемите индикират етиологията на всяка схема, всяка схема от четирите нива след ключовото ниво на емоционално потискане/неприемане се поражда от една схема от по-горно ниво и от успоредната й схема от същото ниво. Чрез връските по между си обаче всички схеми са свързани директно или индиректно и:

  1. има някаква първопричина за заекването, която обаче засега е неизяснена от науката-съществуват изобилие от хипотези, които за сега не успяват да достигнат до корена на проблема. Хипотезата тук е, че вероятно причината за този тежък синдромсе крие в емоционален психотравмен проблем в родителя или дори по-назад в генограмата, проблем свързан по някакъв начин с речта;

  2. неврологично ядро – това е мозъчна дисфункция, която на невронно и праксисно ниво продуцира заекване. Доказано е, че речевата продукция при заекващите е различна, а отделянето на месиатора  е силно завишено;

  3. емоционално потискане,неприемане на себе си в реалния социален образ на заекващ, безсилната съпротива срещу заекването е ключов процес, който поражда всички останали емоционални комплекси при заекващия;

  4. съпротивата, неприемането на себе си като заекващ на фона на продължаващото заекване поражда схемата „провал” и „социална фобия” от това „какжо ще кажат другите”;

  5. схемите „провал” и „социална фобия” пораждат дихотомия на схемите „дефектност/срам” и „перфекционизъм/свръхкритичност”. Перфекционизмът и критичността се явява несъзнавана компенсация на чувството за провал, дефектност и срм от тях. Чувството за дефекност и срам резултират като несъзнавана компенсация на завишения перфекционизъм, самокритичност и страхът от мнението на хората;

  6. схемата за „самонаказване” е тясно свързана със самоналожената „социална изолация”кто резултат от провала в изпълнението на схемата „перфекционизъм”. Схемата за „социалн изолация” е резултат от самонаказване за собствената дефектност. В основата на самонказването стои вината, която същностно представляваавтоагресия;

  7. схемата на песимизма се поражда от постоянната тежка вина на схемата „наказване” и липсата на вяра в хората и самия живот.

Както се вижда „поджодната част”от айсберга на заекването е един наистина емоционално тежък и обемен конгломерат от негтивни афекти и увреждания.

Лечение на заекването:

Пътеката към успеха при терапията на заекването е тя д бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен. Всеки терапевт трябв да знае от какво им нужда клиента, и в кои период от терпията какъв метод да приложи. Така че понякога работата на терапевта се превръща в изкуство да разбираш и да променяш човека, отколкото да лекуваш заекването. Всяка терапия има своите цели, които зависят от много фактори – възраст, продължителност на заекването, мотивация на детето или възрастния и прочие.

С кокъвто и клиент да работи логопеда, каквато и форма на заекване да има най-напред се прави оценка и диагноза към какво стъпало на прогрес ще се стреми терапията. Разграничават се три стъпала:

1. Спонтанна плавност, което всъщност е модел на реч на нормално говорещ човек. Тя преобладава в говора на деца с налични симптоми на заекване. Макар да са „заекващи”, през по-голяма част от тяхната вербална комуникация е на лице спонтанна плавност. Що се отнася до усилието при говорене, при спонтанната реч то липсва и говорещия насочва вниманието си само върху потока на своите идеи.

2. Контролирана плавна реч – тя е подобна на спонтанната плавност, но с тази разлика, че индивидът със заекване трябва да наблюдава и променя начина на заекване, за да поддържа нормално звучаща реч. За това могат да се използват различни начини – да модифицира момента на заекване или леко да намали темпото с леко удължаване и сливане на сричките. При това положение ще имаме ефект на едва забележима разлика от най-леката форма на заекване. Следователно при контролираната плавност могат да бъдат модифицирани понякога темпото и ритъма.

3. Приемливо заекване – речта с плавно заекване може да не звучи много гладко за ухото, но все пак това е вариант и реалистично решение за много млади хора със средна и тежка форма на заекване. Приемливото заекване се проявява когато говорещия показва забележими, но не тежки форми на нарушена плавност на речта и не се чувства притеснен и затормозен психически от появата на леки и средни форми на заекване. Просто взиковият поток тече в такаваформа, в която желае индивида, без да мисли какво ще бъде моторното изпълнение. В тези случаи са зсегнати всички измерения на плавността:

- цялост на изказа

- темпо

- ритъм

- усилие

Приемливото заекване има своя оздравителен ефект – преудоляване на страха и срама от говорене пред различни аудитории и житейски ситуации. При упоритаи системна рбота над говора си, речт им може да премине в голяма степен от плавно заекване към контролирана плавна реч.

Цели при различните терапевтични подходи:

  1. Превантивност – акцентир се най-много в съвременната терапия на заекването в най-раннта детска и предучилищна възраст. Целите при този подход са спиране на заекването и постигане на спонтанна реч.

  2. Индиректна и директна терапия в предучилищна възраст – индиректната се прилага в най-ранн детска възраст, когато детето още не е осъзнало проблема си. За детето се създава най-благоприятната речева среда, с най-активното участие на всички членове на семейството с цел да се спре развитието на заекването и безболезнено връщане към спонтанна плавна реч. Директния подход се използва когато детето вече е осъзнало проблема си и трябва максимално да му се въздейства, за да възвърне колкото се може по-бързо спонтанната реч.

Целта и при двата подхода е постигане на плавна реч.

  1. Терапия за модифициране на плавна реч – прилага се при всички възрастови групи. При децата целта е да се постигне спонтанна реч, а при по-тежките форми – контролирана плавна реч.

  2. Терапии за модифициране на заекването – класическият наложен модел за терапия  на заекването от Van Riper. Той е разделен на четири основни етапа:

→ разкриване симптомите на заекването

→ редуциране на негативните чувства

→ модификация на заекването

→ стабилизация

Целта е приемливо заекване, което по един естествен начин с времето да премине в плавна реч с контролиране само при моментите на заекване. Терапията е приложима при младежи и възрастни, но не и при деца.

  1. Интрегационен подход – той обединява в различни пропорции методи и техники на два основни подхода – моделиране на плавна реч и модификация на заекването. Тук целите са съобразени с тежестта на заекването. Тук целите са съобразени с тежеста на заекването, мотивацията и стремежа на младежа или възрастния човек в йерархичен план – приемливо заекване, контролирана плавна реч и спонтанна плавност.

Терапията е продължителна. Може да е обикновена и интензивна, като се препоръчва да се започне с интензивна, а след това обикновената да изпълнява поддържаща функция. Фазите на терапията са:

  • Подготвителна фаза. Тя е най-важната за правилната начална диагностика (която продължава да се конкретизира в процеса на цялата терапия). Прави се диагностика на детския проблем, но има и диагностика на семейната среда, на приятелския кръг, на училищната среда. Когато се оценят междуличностните отношения в тези конкретни среди, вече може да се намери верният път към промяната в средата, довела до проблема. Ако се въздейства само върху заекването (речево модифициране) и плавността на речта, не може да се очакват особени резултати. Заради сложността на ситуацията обикновено логопедът работи заедно с психолог, но у нас не всеки логопед може да разчита на подобно партньорство. Затова повечето специалисти логопеди владеят и нужните психотерапевтични техники.

  • Същинска фаза. На този етап се правят директните упражнения върху плавността, които включват комплекс от терапии – дихателна, фонационна, двигателна (работа върху моториката), релаксираща (при децата се постига чрез игра), говорен тренинг – упражнения за плавност, забавяне на темпа, приемане на речта като слят изговор, работи се и над зрителния контакт, който трябва да се поддържа постоянно.

Съвети за родителите:

1. Не прекъсвайте детето си по време на говорене. Изслушайте търпеливо какво иска да каже и едва след това може да го помолите да повтори казаното, след като си поеме въздух, бавно и спокойно. НО САМО ВЕДНЪЖ!
2. Гледайте детето си в очите, когато то ви говори. Не отклонявайте поглед настрани. Така демонстрирате досада и го карате да се чувства виновно.
3. Не говорете НИКОГА пред други хора в присъствие на детето за неговото заекване и че това ви създава проблем. Така го карате да се чувства виновно.
4. Вие сте ДЛЪЖНИ да поговорите с детето си за неговото заекване, спокойно да му обясните, че наистина има малък проблем, но вие ще му помогнете да го преодолее. Прикриването на истината само засилва безпокойството на детето ви. Важно е то да усети, че вие сте до него и може да разчита на вас!
5. Не показвайте пред заекващото си дете, че се безпокоите за неговото заекване. Вашето безпокойство ще го накара да се чувства виновно пред вас, а чувството за вина е много силна психотравма.
6. Организирайте живота на детето си! Дневният режим и достатъчно сън са изключително важни, както за общото състояние на детето, така и за неговия говор.
7. Нека детето започне да се занимава с някакъв спорт, индивидуален, без много емоции и викане. Например плуване, тенис, шах, танци и др. Така то ще калява волята си и ще си създаде самочувствие.
8. Не прекарвайте почивката си със заекващото дете на море. Морето и слънцето изнервят и уморяват и водят до засилване на заекването. За предпочитане е да отидете на планина.
9. Ако някой от семейството /най-често майката/ говорят бързо и напрегнато, нека се опитат да намалят скоростта на говорене. Бързото говорене на родителите се отразява изключително неблагоприятно върху заекващото дете и неговото заекване.

 

СТАТИАТА Е ПОЛЗВАНА ОТ

http://medicina-bg.info

http://orlin.bravehost.com/stuttering.html