ДЕТСКИ СТРАХОВЕ
1. Развитие на детската психика: Доказано е, че детската психика се изгражда от 2,5 години до 7 годишна възраст. Добре е през този възрастов период да се постараем да осигурим на детето спокойна семейна обстановка, позитивни отношения между членовете на семейството и чувство на любов. Когато детето е обградено с любов и разбиране то неминуемо ще израсне с добра самооценка и увереност, което помага за справянето му с житейските ситуации. Освен това при поява на определен проблем, което е напълно нормално, детето лесно ще се справи с него.
2. Страх: Страхът е една от първите неприятни емоции, които стават достъпни за детето още в най – ранно детство. Той е израз на инстинкта за самосъхранение. Страхът търпи развитие и е различен във възрастов план. При най – малките той настъпва бързо. Възбудата, в която изпада мозъкът на детето е изключително голяма и тя води до пренагласа на почти всички органи.
3. Източници на страх: · Наличие на тревожност в родителите, главно в майката. Тревожност по отношение на детето. Прекалено голямо предпазване от несъществуващи опасности и изолация от общуване с връстници. Стремеж да се прави всичко за детето. Потребност постоянно да се дават безбройни съвети и команди. · По –голямо количество забрани от страна на родителя към детето от същия пол или предоставяне изцяло на свобода на детето от противоположния пол. · Конфликт между родителите. · Психически травми изострящи възрастовата чувствителност към един или друг страх. С възрастта се наблюдава голяма динамика на детските страхове. · В периода на бременността всяко безпокойство, изпитвано от майката се явява като първи акт на безпокойство и в детето. · В първият месец от живота на детето повишеното безпокойство се дължи на неудовлетворени жизнено важни физиологични потребности като тези свързани с храна, сън, топло, студено, т.е. всичко, онова което определя физическия и емоционален комфорт на детето. · В периода от 1 до 3 години се развива интензивно интелектът, мисленето. Детето става по-ловко и активно.
На около 2 години се заражда страхът от тъмнината, който не е само резултат от родителска грешка, но и следствие от вътрешен конфликт в детето или външен конфликт със средата. Не са редки случаите на нощни страхове с най- често срещан персонаж е вълкът. Той се присънва на детето, което може би се бои от наказаниеето на родителите и особено на бащата.
Към 3 годишна възраст като персонаж в съня се появява Баба Яга, която може да е отражение на проблемите на детето със „строгата” майка. Освен това Баба Яга може да се явява и като страх от смъртта.
· В периода от 3 до 5 години на преден план е формирането на собственото Аз на детето. Появява се стремеж към разбиране, доверие и близост с другите хора. Формира се чувството за общност / понятието „ние” /. Интензивно се развива въображението, а с това се увеличават възможностите за проявление на страх.
До втората година момчето и момичето реагират по един и същ начин при раздяла с родителите, но след трета година момичето реагира по-силно при раздяла с бащата, момчето – при раздяла с майката. Ако детето не изгради добър емоционален контакт с родителите си през този период, възниква страх от изоставяне.
Излишната строгост на родителите също може да способства за формирането на този страх. Случва се в гнева си родителя да затвори или заключи детето в друга стая. Това му действа шоково и може да доведе до заекване или нощно напикаване. В този период се появява страх от затворени пространства.
Страхът от самотата се появява когато на детето дълго време не му се е обръщало внимание.
· Периодът от 5 до 7 години се характеризира с дооперационалния интелект.
На 6 години детето проявява тревога за своята външност. „А за мен никой няма да се ожени.”
На 7 години идва страхът от закъснение, който изразява неувереност в своите способности.
Между 6-та и 7-та година апогей бележи страхът от смъртта.
При 8-годишните деца страхът от собствената смърт се трансформира в страх от смърт на родителите.
Симптоми на невротичен страх:
- Силно напрежение; - Неблагоприято влияние върху формиране на характера; - Поведение, свързано с избягване не само на обекта на страха, но и на всичко свързано с него.
Страх от смъртта се появява също под формата на страх от зараза.
Много често невротичния страх от самота, страх от тъмното и страх от различни животни.
- В периода от 7 до 11 години намалява егоцентризма на детето и се увеличава тенденцията да възприема позицията на другите. Тук страха от смъртта се трансформира в страх от войната. - Към 7 -8 години се развива тревожност. Изразява се в безпокойство и страх да не се направи нещо, което е в разрез с общоприетите норми на обществото и групата. - Някои деца панически се боят да не направят грешка, когато се подготвят за следващия учебен ден. Това е резултат от много педантични родители. Това създава чувство на неувереност у детето. - В по-редки случаи възниква страх от училището поради конфликт със съученици и връстници.
4. Заключение: Детските страхове преминават с преминаването в следващ възрастов период. Наличието на страховете е част от развитието на детето. Приемат се за нормални тогава, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностната реализация.
5. Таблица за преобладаващи страхове през различните възрасти:
Възраст
Източници на страхове
0 – 6 месеца Силни звуци, загуба на подкрепа
6 -9 месеца Непознати нови стимули/ маски, височини
12 – 24 месеца Раздяла
2 години Звукови стимули / влакове, гръмотевици /, въображаеми същества, крадци, пространствени стимули / големи приближаващи обекти /
3 години Визуални стимули, конкретизирани стимули / груб тон, неприятни гласове /, призраци,вещици, самота
4 години Звукови стимули / пожарна сирена /,Диви животни, липса на родители през нощта
5 години Визуални стимули,някой криещ се под леглото, природни бедствия /пожар, наводнения, буря
7 -10 години Неуспех и критика, неизвестност / сенки, призраци, тъмнина /, дребни наранявания, опасност / загуба на ориентация, крадци/, смърт, медицински и зъболекарски процедури.
Радка Цонкова - психолог
СТАТИИ
РОДИТЕЛСКИ ГРЕШКИ
Всеки родител се стреми да бъде “Добрият родител”, но всеки го прави по различен начин. Идеален родител няма, както няма и идеално дете. Това е мираж. Много често се срещат родители, които проектират върху децата си собствените си амбиции и гледна точка за света в общуването си с децата.
Във отношенията си с децата родителите несъзнателно пренасят много свои преживявания /тревожност, страх, скрити комплекси и т.н./ Често децата се обвинават за проблемите на родителите, смята се, че те са причината за несполуките в семейството. Не се съзнава, че децата се учат именно от възрастните: например: майката казва, че дъщеря й е нервна, необщителна, често конфликтна с връстниците, а в действителност самата майка е необщителна и конфликтна с хората, рязка с мъжете.
Грешките в семейното възпитание се срещат често, но важното е да се знае, че се правят несъзнателно и когато ги забележим при желание могат да се предотвратят. И все пак безгрешен човек няма.
Ето някои по- често срещани грешки:
Тревожни родители. Това са родители, които се стремят да обгрижват детето постоянно, за да не го достигне някаква хипотетичтна опасност.
Нищо не терзае така силно родителите, както страха за тяхното дете. Почти всеки родител се тревожи за детето си, но с времето този страх би трябвало да преминава в увереност в родителството.
Прекомерния страх се съчетава с любовта, тревожните мисли са почти постоянни, дори когато няма реална заплаха за детето. Често в такива семейства преобладава паниката. Причините за подобна свръхтревожност могат да бъдат много. Най – честата е, че самите родители са живели в подобни семейства.
Деца, които са имали тревожна майка например, много по - често имат завишена тревожност също, преобладават и много повече страхове от въображаеми опасности.
Неразбирането на особеностите на личността на детето, на неговия характер. Например дете, което е по-затворено в себе си / интровертен тип /, а майка му постоянно го подтиква към нови запознанства. В такъв случай детето не може да изпълни инструкциите, тъй като такова поведение не е присъсщо на характера му.
Има например родители, които считат детето си за инат, а то просто се опитва да запази собственото си чувство за достойнство и независимост.
Несъответствието на очакванията на родителите и възможностите на детето.
Например родители, които искат детето им да свири на пиано и поради това те задължително го записват в музикална школа. Или родители, които смятат, че детето им трябва да знае немски език, го записват в езикова школа.
Непоследователност в отношенията към детето от страна на родителите. Това са родители, които бързо преминават от едната крайност към другата / от пълен контрол до пълна свобода/. Също така тук попадат и разногласията мужду родителите – бащата прилага един възпитателен метод за дадена ситуация, а майката - друг метод за същата ситуация. Или майката наказва детето, а бащата отменя наказанието.
Доминантност. Родителите изискват починение от страна на детето си. Използват се и физически наказания, контролира се мисленето на децата.
Родителите с властни черти в характера си често обвиняват децата си, че са инати, непослушни. Обикновено родители, които са доминантни с децата си, всъщност с непознати са в позиция на подчинение. Безпомощността на децата им дава възможност да се почувстват “отгоре” и се възползват да задоволят тази своя потребност.
Хиперсоциалност. Родителите се стремят децата им да бъдат харесвани от всички – съседи, учителии, роднини, приятели. Карат ги винаги да поздравяват, да не забравят да кажат “Довиждане”, да стоят на стола и да пазят тишина, да не тичат. Правят се забележки: “Не така...”, “Не тук....”, “Не тичай ще се изпотиш.”, “Това не е правилно.....”, “Не сега...”
Още с раждането на детето родителите са изготвили план за живота на дето си, в който те определят правилата, училището, в което ще учи, какви езици ще учи, университета, професията, какви приятели ще има и т.н.
Плановете могат да бъдат най – различни в зависимост от това какво попада в зоната на жизнените ценности на родителите – спорт, бизнес, политика, здравословен начин на живот. По този начин живота на детето е подчинен на строги правила още от първия му ден. Децата са лишени от избор и от задоволяване на собствените си потребности и желания. Много скоро децата започвата да мислят, че за за да бъдат обичани трябва да бъдат послушни.
Започват да задържат в себе си чувства като обида, гняв, страх. Изразяват радост и възхищение само в определена рамка, не много шумно и бурно. Любовта става разменна монета: “Ако слушаш – ще те обичаме, ако не слушаш – няма да те обичаме”. И такъв модел на общуване ще има и със своите съученици, приятели, в последствие – колеги. То ще бъде “послушно” във взаимоотношението с околните.
В отношенията на семейството няма топлота, ласки, родителите се боят от “показване” на каквито и да е чувства. Не показват любовта към децата си на публични места. В семейството също чувствата не се демонстрират / както положителни, така и негативни /. Липсват също и детския шум, веселието, жизнерадостта и непосредствеността. Родителите не търпят слабостите и непосредствеността на децата си и се стараят да ги изкоренят. С децата си се отнасят като с възрастни, очакват и тяхното поведение да е като на възрастните.
Децата се дават на детски градини, за да се научат да изпълняват правила и да се научат на дисциплина. Учителите се избират да бъдат строги. Възлагат се максимално добпълнителни занимания. ”Усиленият контрол е пътят към успеваемост на децата”.
Недостатъчна отзивчивост. Ненавременен и недостатъчен отклик на молбите, потребностите и емоциите на детето.
Това са и родители, които моментално реагират при неуспехи на детето си, но не обсъждат и успехите му. Не го поощряват при добра постъпка и не го хвалят.
Егоцентрично възпитание или “Всичко за детето”. Възможно ли е родителската обич да бъде твърде много?
Деца, чийто родители са ги поставили на пиедестал възприемат родителите си като нещо свръхценно, като техния смисълна живота, кумир. В такива семейства не съществува думата дисциплина и режим. Възможно е родителя да накаже детето, но веднага след това го обзема чувство на вина и отменя наказанието. Казва си: ”То е още малко и неразбира”.
Често прекалената всеотдайност може да се е появила поради появило се желание да се компенсира липсата на интерес от страна на съпруг/а.
Радка Цонкова - психолог
-----------------------------------------------------------------------------------------
